Русенската поликлиника си има нова входна колибка.

От поликлиниката исках основно едно нещо - автоматини врати, за да не пипам дръжки и предмети на това място, на което има висока концентрация на болни хора, и тези болни хора пипат същите предмети.

Уви.

Автоматични врати няма. Такива има на близкия оноцентър. Има и на търновската поликлиника. Тук обаче не. Явно е, че пак са похарчени едни пари, от наши хора, най-вероятно - с голяма възвръщаемост за "правилните" хора.

Явно ще продължавам да отварям вратите с лакти. А това неминуемо ще ме кара да чувствам, че се намирам в клоака и с неприязън да стъпвам там. Сигурно и други хора се чувстват така. Понякога е достатъчно толкова малко, за да промениш много.