|
Прошли годы после революции и мне больно думать, что я, рабочий, жил при капитализме гораздо лучше, чем живут рабочие при Советской власти. Вот мы свергли монархию, буржуазию, мы завоевали нашу свободу, а люди живут хуже, чем прежде. Как слесарь в Донбассе до революции я зарабатывал 40-45 рублей в месяц. Черный хлеб стоил 2 копейки фунт (410 граммов), а белый — 5 копеек. Сало шло по 22 копейки за фунт, яйцо — копейка за штуку. Хорошие сапоги стоили 6, от силы 7 рублей. А после революции заработки понизились, и даже очень, цены же — сильно поднялись…
Никита Хрушчов, 1959
от |
|
|
Мне кажется, что излишняя демонизация Сталина - это один из способов, один из путей атаки на Советский Союз и на Россию
Подробнее на ТАСС:
http://tass.ru/politika/4341427 |
|
|
https://www.facebook.com/georg.fon.georgieff/posts/1446899662019586
Ето как Москва реже българските ръце...
Големият български патриот и революционер Стамболов, спрял да изплаща огромната издръжка, която Руската империя налага на българския народ. Спира изплащането, защото Русия отказва да признае Съединениято.
Убит от същите руски агенти, които през 1892 г. убиват в Цариград българският външен министър Вълчович и се укриват в руското консулство, за да бъдат изведени през нощта и превозени в Одеса.
Там са зачислени на руска заплата и пратени по-късно в България, за да убият и Стамболов. Организаторът - руското мекере Тюфекчиев ще бъде разстрелян от Тодор Александров с 6 куршума едва през 1916 г. близо до мястото, където е посечен Стамболов.
В същата 1916 г. Русия ще нападне България през Добруджа и в гръб през Македония, за да бъде сразена от българската армия и да капитулира на 3 март 1918 г., подписвайки най-унизителния мирен договор в историята си. С Брест-Литовския договор от Русия са откъснати над 1 милион квадратни километра, а датата на подписване е избрана от победителя България.
|
|
|
Феноменът на "големия терор" в Съветския съюз
Историкът Олег Хлевнюк разказва как са били организирани поразителните по мащаб репресии през 1937 – 1938 г.
Накратко, документите свидетелстват, че в "големия терор" има две неравномерни части. Първата, сравнително незначителна, е унищожаването на елита. То се е провеждало през обичайните съдебни инстанции, които получавали преки указания от висшето ръководство на страната за присъдата – разстрел или заточение в лагер. Известни са например 383 списъка на арести и разстрели на 40 000 съветски ръководни кадри, утвърдени от Сталин и съратниците му. Въз основа на тези списъци съдът е произнасял своите формални присъди.
Кулминацията на системата за унищожаване на "номенклатурата" и старите болшевики са били известните московски открити процеси срещу Зиновиев, Каменев, Бухарин, Риков и др. видни партийци.
Втората част на "големия терор" са така наречените "масови операции". Именно те, обхванали над милион души, правят терора от 1937 – 1938 г. "голям". |
|
|